Притчи 7 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Не се съблазнявай

1 Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си^[1]. 2 Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си. (Пр 4:4) 3 Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си. (Вт 6:8; Пр 3:3)

Вт 6:8Пр 3:3

4 Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник, 5 за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си. 6 Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му 7 и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад, 8 който минаваше по улицата близо до ъгъла и и който вървеше по пътя към нейната къща 9 по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака. 10 И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце, 11 бъбрива и необуздана, краката и не се спират вкъщи: 12 ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого. (Пр 23:27) 13 Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза: (Пр 5:2) 14 „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си. 15 Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих. (П П 3:2) 16 Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет. 17 Покадих леглото си със смирна, алое и канела. 18 Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки, 19 защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път. 20 Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“ 21 Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста. 22 Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане^[2], както елен – срещу изстрел, 23 докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел. 24 И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми! 25 Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките и, 26 защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея. 27 Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.

Louis Segond 1910

1 Mon fils, retiens mes paroles, Et garde avec toi mes préceptes. 2 Observe mes préceptes, et tu vivras; Garde mes enseignements comme la prunelle de tes yeux. 3 Lie-les sur tes doigts, Écris-les sur la table de ton coeur. 4 Dis à la sagesse: Tu es ma soeur! Et appelle l'intelligence ton amie, 5 Pour qu'elles te préservent de la femme étrangère, De l'étrangère qui emploie des paroles doucereuses. 6 J'étais à la fenêtre de ma maison, Et je regardais à travers mon treillis. 7 J'aperçus parmi les stupides, Je remarquai parmi les jeunes gens un garçon dépourvu de sens. 8 Il passait dans la rue, près de l'angle où se tenait une de ces étrangères, Et il se dirigeait lentement du côté de sa demeure: 9 C'était au crépuscule, pendant la soirée, Au milieu de la nuit et de l'obscurité. 10 Et voici, il fut abordé par une femme Ayant la mise d'une prostituée et la ruse dans le coeur. 11 Elle était bruyante et rétive; Ses pieds ne restaient point dans sa maison; 12 Tantôt dans la rue, tantôt sur les places, Et près de tous les angles, elle était aux aguets. 13 Elle le saisit et l'embrassa, Et d'un air effronté lui dit: 14 Je devais un sacrifice d'actions de grâces, Aujourd'hui j'ai accompli mes voeux. 15 C'est pourquoi je suis sortie au-devant de toi Pour te chercher, et je t'ai trouvé. 16 J'ai orné mon lit de couvertures, De tapis de fil d'Égypte; 17 J'ai parfumé ma couche De myrrhe, d'aloès et de cinnamome. 18 Viens, enivrons-nous d'amour jusqu'au matin, Livrons-nous joyeusement à la volupté. 19 Car mon mari n'est pas à la maison, Il est parti pour un voyage lointain; 20 Il a pris avec lui le sac de l'argent, Il ne reviendra à la maison qu'à la nouvelle lune. 21 Elle le séduisit à force de paroles, Elle l'entraîna par ses lèvres doucereuses. 22 Il se mit tout à coup à la suivre, Comme le boeuf qui va à la boucherie, Comme un fou qu'on lie pour le châtier, 23 Jusqu'à ce qu'une flèche lui perce le foie, Comme l'oiseau qui se précipite dans le filet, Sans savoir que c'est au prix de sa vie. 24 Et maintenant, mes fils, écoutez-moi, Et soyez attentifs aux paroles de ma bouche. 25 Que ton coeur ne se détourne pas vers les voies d'une telle femme, Ne t'égare pas dans ses sentiers. 26 Car elle a fait tomber beaucoup de victimes, Et ils sont nombreux, tous ceux qu'elle a tués. 27 Sa maison, c'est le chemin du séjour des morts; Il descend vers les demeures de la mort.