1След това видях – ето Агнецът стои на планината Сион и заедно с Него сто четиридесет и четири хиляди души, които имаха на челата си написано Неговото име и името на Неговия Отец. (Ез 9:4; Йоил 3:5; Авд 1:17; Отк 7:4)2И чух глас от небето като шум от буйни води и като звук от силен гръм, и звукът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Ез 1:24)3Те пееха нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старците. И никой не можеше да научи тази песен освен онези сто четиридесет и четири хиляди души, които бяха изкупени от земята. (Отк 5:9)4Тези са, които не са се осквернили с жени, защото са девствени. Тези са, които следват Агнеца, където и да отиде. Те са изкупени измежду хората като първи плодове, посветени на Бога и Агнеца.5В устата им не се намери лъжа – те са непорочни пред Божия престол[1]. (Соф 3:13)
Три ангела възвестяват съд
6И видях друг ангел да лети високо в небето. Той имаше вечно благовестие, за да проповядва на земните жители, на всеки народ и род, език и племе. (Отк 8:13)7Той каза с висок глас: „Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настъпи часът на Неговия съд. Поклонете се пред Онзи, Който е сътворил небето и земята, морето и водните извори.“ (Изх 20:11)8И друг ангел, втори, го последва и каза: „Падна, падна вече Вавилон, великият град, защото[2] напои всички народи със силното вино на блудството си.“ (Ис 21:9; Ер 51:7; Отк 18:2)9И още един ангел ги последва, като извика с висок глас: „Който се поклони на звяра и на изображението му и бъде белязан със знак на челото си или на ръката си, (Отк 13:16)10той ще пие от виното на Божията ярост, вино неразводнено, налято в чашата на гнева Му, и ще бъде измъчван с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнеца. (Бит 19:24; Пс 11:6; Пс 75:9; Ис 51:17; Ис 51:22; Ер 25:15; Ез 38:22; Отк 16:19; Отк 19:15)11Димът от мъчението им ще се издига за вечни времена и няма да имат покой ни денем, ни нощем онези, които се покланят на звяра и на изображението му и които бъдат белязани със знака на името му.“ (Ис 34:10; Отк 19:3)12Тук е необходимо търпението на вярващите, на тези, които спазват Божиите заповеди и вярата в Иисус. (Отк 13:10)13И чух глас от небето да ми казва: „Напиши: „Блажени са мъртвите, които отсега умират в името на Господа. Да – казва Духът, – нека те починат от усиления си труд, защото делата им ги следват“.“
Земята е узряла за съд
14И видях – ето светъл облак, и Седналият на облака беше подобен на Сина човешки; на главата Си имаше златен венец, а в ръката Си – остър сърп. (Дан 7:13)15И друг ангел излезе от храма и извика с висок глас на Онзи, Който седеше на облака: „Изпрати сърпа Си и пожъни, защото е дошъл часът за жътва – земната жътва е узряла.“ (Ер 51:33; Йоил 4:13; Мт 13:39)16Тогава Седналият на облака хвърли сърпа Си на земята и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето. Той също носеше остър сърп.18И друг ангел излезе от мястото на жертвеника. Той имаше власт над огъня и със силен глас извика към онзи, който държеше острия сърп: „Изпрати острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му узря.“ (Отк 6:9; Отк 8:3)19Ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли гроздето в големия жлеб на Божия гняв. (Ис 63:2; Йоил 4:13; Отк 19:15)20Жлебът беше утъпкан вън от града и кръв потече от жлеба, като стигна чак до юздите на конете, на хиляда и шестстотин стадия.
Откровение 14
Louis Segond 1910
1Je regardai, et voici, l'agneau se tenait sur la montagne de Sion, et avec lui cent quarante-quatre mille personnes, qui avaient son nom et le nom de son Père écrits sur leurs fronts.2Et j'entendis du ciel une voix, comme un bruit de grosses eaux, comme le bruit d'un grand tonnerre; et la voix que j'entendis était comme celle de joueurs de harpes jouant de leurs harpes.3Et ils chantaient un cantique nouveau devant le trône, et devant les quatre êtres vivants et les vieillards. Et personne ne pouvait apprendre le cantique, si ce n'est les cent quarante-quatre mille, qui avaient été rachetés de la terre.4Ce sont ceux qui ne se sont pas souillés avec des femmes, car ils sont vierges; ils suivent l'agneau partout où il va. Ils ont été rachetés d'entre les hommes, comme des prémices pour Dieu et pour l'agneau;5et dans leur bouche il ne s'est point trouvé de mensonge, car ils sont irrépréhensibles.6Je vis un autre ange qui volait par le milieu du ciel, ayant un Évangile éternel, pour l'annoncer aux habitants de la terre, à toute nation, à toute tribu, à toute langue, et à tout peuple.7Il disait d'une voix forte: Craignez Dieu, et donnez-lui gloire, car l'heure de son jugement est venue; et adorez celui qui a fait le ciel, et la terre, et la mer, et les sources d'eaux.8Et un autre, un second ange suivit, en disant: Elle est tombée, elle est tombée, Babylone la grande, qui a abreuvé toutes les nations du vin de la fureur de son impudicité!9Et un autre, un troisième ange les suivit, en disant d'une voix forte: Si quelqu'un adore la bête et son image, et reçoit une marque sur son front ou sur sa main,10il boira, lui aussi, du vin de la fureur de Dieu, versé sans mélange dans la coupe de sa colère, et il sera tourmenté dans le feu et le soufre, devant les saints anges et devant l'agneau.11Et la fumée de leur tourment monte aux siècles des siècles; et ils n'ont de repos ni jour ni nuit, ceux qui adorent la bête et son image, et quiconque reçoit la marque de son nom.12C'est ici la persévérance des saints, qui gardent les commandements de Dieu et la foi de Jésus.13Et j'entendis du ciel une voix qui disait: Écris: Heureux dès à présent les morts qui meurent dans le Seigneur! Oui, dit l'Esprit, afin qu'ils se reposent de leurs travaux, car leurs oeuvres les suivent.14Je regardai, et voici, il y avait une nuée blanche, et sur la nuée était assis quelqu'un qui ressemblait à un fils d'homme, ayant sur sa tête une couronne d'or, et dans sa main une faucille tranchante.15Et un autre ange sortit du temple, criant d'une voix forte à celui qui était assis sur la nuée: Lance ta faucille, et moissonne; car l'heure de moissonner est venue, car la moisson de la terre est mûre.16Et celui qui était assis sur la nuée jeta sa faucille sur la terre. Et la terre fut moissonnée.17Et un autre ange sortit du temple qui est dans le ciel, ayant, lui aussi, une faucille tranchante.18Et un autre ange, qui avait autorité sur le feu, sortit de l'autel, et s'adressa d'une voix forte à celui qui avait la faucille tranchante, disant: Lance ta faucille tranchante, et vendange les grappes de la vigne de la terre; car les raisins de la terre sont mûrs.19Et l'ange jeta sa faucille sur la terre. Et il vendangea la vigne de la terre, et jeta la vendange dans la grande cuve de la colère de Dieu.20Et la cuve fut foulée hors de la ville; et du sang sortit de la cuve, jusqu'aux mors des chevaux, sur une étendue de mille six cents stades.