Матей 18 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Наставление за смирение

1 По онова време учениците се приближиха до Иисус и попитаха: „Кой е по-голям в небесното царство?“ (Мк 9:33; Лк 9:46; Лк 22:24)

Мк 9:33Лк 9:46Лк 22:24

2 А Иисус повика едно дете, постави го посред тях (Мт 19:14) 3 и каза: „Истината ви казвам: ако не се промените и не станете като децата, няма да влезете в небесното царство. (Мк 10:15; Лк 18:17) 4 И така, който се смири като това дете, той е по-голям в небесното царство. 5 И който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема. (Мт 10:40; Йн 13:20)

За изкушенията

6 А който съблазни едно от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в дълбините на морето. (Мк 9:42; Лк 17:1) 7 Горко на света от изкушенията, защото изкушения трябва да дойдат, но горко на онзи човек, чрез когото идва изкушението. 8 Ако те съблазняват ръката ти или кракът ти, отрежи ги и ги захвърли – по-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка или без крак, отколкото с две ръце или с два крака да бъдеш хвърлен във вечния огън. (Мт 5:29) 9 И ако те съблазнява окото ти, извади го и го захвърли – по-добре е за тебе едноок да влезеш в живота, отколкото с две очи да бъдеш хвърлен в ада. 10 Пазете се да не пренебрегнете някого от тези, малките, защото ви казвам, че техните ангели на небето винаги гледат лицето на Моя небесен Отец. 11 Понеже Синът човешки дойде да спаси заблуденото. (Лк 19:10)

Притча за загубената овца

12 Как мислите: ако един човек има сто овце и една от тях се загуби, няма ли да остави деветдесет и деветте в планината и да тръгне да търси загубената? (Лк 15:3; Лк 15:4) 13 А като я намери, истината ви казвам, ще се зарадва за нея повече, отколкото за деветдесет и деветте, които не са се загубили. 14 Така и вашият небесен Отец не иска да се загуби нито един от тези, малките.

Прощаване на съгрешил брат

15 Ако брат ти съгреши против тебе, иди и го изобличи насаме. Ако те послуша, спечелил си своя брат, (Лк 17:3; Гал 6:1) 16 ако не послуша, вземи със себе си още един или двама други, та от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума. (Лев 19:17; Вт 19:15)

Лев 19:17Вт 19:15

17 Ако ли и тях не послуша, кажи го на църквата, но ако и църквата не послуша, нека бъде за тебе като езичник и митар. (1 Кор 5:9) 18 Истината ви казвам: каквото не простите на земята, няма да бъде простено на небето, и каквото простите на земята, ще бъде простено на небето. (Мт 16:19; Йн 20:23) 19 И още ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята да помолят за нещо, ще им бъде дадено от Моя небесен Отец. (Мт 7:7; Мк 11:24; Йн 15:7)

Мт 7:7Мк 11:24Йн 15:7

20 Защото, където има двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.“ 21 Тогава Петър се приближи до Него и попита: „Господи, до колко пъти да прощавам на своя брат, когато съгреши против мене – до седем пъти ли?“ (Лк 17:3) 22 Иисус му отговори: „Не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.

Притча за безмилостния слуга

23 Затова небесното царство е подобно на цар, който поиска да си уреди сметките със слугите си. 24 Когато той започна да урежда сметките, доведоха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 А понеже той нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него и жена му, и децата му, и всичко, каквото имаше, и да заплати. 26 Тогава слугата падна на колене, кланяше му се и казваше: Господарю, имай търпение към мене и всичко ще ти изплатя!“ 27 Господарят се смили над този слуга, освободи го и опрости дълга му. 28 А слугата, като излезе, намери един от другарите си, който му дължеше сто динария, и като го хвана, душеше го и казваше: „Изплати ми, каквото ми дължиш!“ 29 Тогава другарят му се хвърли в краката му и го молеше: „Имай търпение към мене и ще ти се издължа!“ 30 Но този не пожела, а отиде и го хвърли в тъмница, докато изплати дълга си. 31 Другарите му, като видяха станалото, много се огорчиха и отидоха, та разказаха на господаря си всичко, което се беше случило. 32 Тогава господарят му го повика и му казва: „Лукави рабе, аз ти опростих целия онзи дълг, защото ми се примоли, 33 не трябваше ли и ти да се смилиш над другаря си, както и аз се смилих над тебе? (Мт 7:2) 34 И като се разгневи господарят му, предаде го на мъчителите, докато му изплати целия дълг. (Мт 5:25) 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако всеки от вас не прости от сърце на своя брат прегрешенията му^[1].“ (Мт 6:15)

Louis Segond 1910

1 En ce moment, les disciples s'approchèrent de Jésus, et dirent: Qui donc est le plus grand dans le royaume des cieux? 2 Jésus, ayant appelé un petit enfant, le plaça au milieu d'eux, 3 et dit: Je vous le dis en vérité, si vous ne vous convertissez et si vous ne devenez comme les petits enfants, vous n'entrerez pas dans le royaume des cieux. 4 C'est pourquoi, quiconque se rendra humble comme ce petit enfant sera le plus grand dans le royaume des cieux. 5 Et quiconque reçoit en mon nom un petit enfant comme celui-ci, me reçoit moi-même. 6 Mais, si quelqu'un scandalisait un de ces petits qui croient en moi, il vaudrait mieux pour lui qu'on suspendît à son cou une meule de moulin, et qu'on le jetât au fond de la mer. 7 Malheur au monde à cause des scandales! Car il est nécessaire qu'il arrive des scandales; mais malheur à l'homme par qui le scandale arrive! 8 Si ta main ou ton pied est pour toi une occasion de chute, coupe-les et jette-les loin de toi; mieux vaut pour toi entrer dans la vie boiteux ou manchot, que d'avoir deux pieds ou deux mains et d'être jeté dans le feu éternel. 9 Et si ton oeil est pour toi une occasion de chute, arrache-le et jette-le loin de toi; mieux vaut pour toi entrer dans la vie, n'ayant qu'un oeil, que d'avoir deux yeux et d'être jeté dans le feu de la géhenne. 10 Gardez-vous de mépriser un seul de ces petits; car je vous dis que leurs anges dans les cieux voient continuellement la face de mon Père qui est dans les cieux. 11 Car le Fils de l'homme est venu sauver ce qui était perdu. 12 Que vous en semble? Si un homme a cent brebis, et que l'une d'elles s'égare, ne laisse-t-il pas les quatre-vingt-dix-neuf autres sur les montagnes, pour aller chercher celle qui s'est égarée? 13 Et, s'il la trouve, je vous le dis en vérité, elle lui cause plus de joie que les quatre-vingt-dix-neuf qui ne se sont pas égarées. 14 De même, ce n'est pas la volonté de votre Père qui est dans les cieux qu'il se perde un seul de ces petits. 15 Si ton frère a péché, va et reprends-le entre toi et lui seul. S'il t'écoute, tu as gagné ton frère. 16 Mais, s'il ne t'écoute pas, prends avec toi une ou deux personnes, afin que toute l'affaire se règle sur la déclaration de deux ou de trois témoins. 17 S'il refuse de les écouter, dis-le à l'Église; et s'il refuse aussi d'écouter l'Église, qu'il soit pour toi comme un païen et un publicain. 18 Je vous le dis en vérité, tout ce que vous lierez sur la terre sera lié dans le ciel, et tout ce que vous délierez sur la terre sera délié dans le ciel. 19 Je vous dis encore que, si deux d'entre vous s'accordent sur la terre pour demander une chose quelconque, elle leur sera accordée par mon Père qui est dans les cieux. 20 Car là où deux ou trois sont assemblés en mon nom, je suis au milieu d'eux. 21 Alors Pierre s'approcha de lui, et dit: Seigneur, combien de fois pardonnerai-je à mon frère, lorsqu'il péchera contre moi? Sera-ce jusqu'à sept fois? 22 Jésus lui dit: Je ne te dis pas jusqu'à sept fois, mais jusqu'à septante fois sept fois. 23 C'est pourquoi, le royaume des cieux est semblable à un roi qui voulut faire rendre compte à ses serviteurs. 24 Quand il se mit à compter, on lui en amena un qui devait dix mille talents. 25 Comme il n'avait pas de quoi payer, son maître ordonna qu'il fût vendu, lui, sa femme, ses enfants, et tout ce qu'il avait, et que la dette fût acquittée. 26 Le serviteur, se jetant à terre, se prosterna devant lui, et dit: Seigneur, aie patience envers moi, et je te paierai tout. 27 Ému de compassion, le maître de ce serviteur le laissa aller, et lui remit la dette. 28 Après qu'il fut sorti, ce serviteur rencontra un de ses compagnons qui lui devait cent deniers. Il le saisit et l'étranglait, en disant: Paie ce que tu me dois. 29 Son compagnon, se jetant à terre, le suppliait, disant: Aie patience envers moi, et je te paierai. 30 Mais l'autre ne voulut pas, et il alla le jeter en prison, jusqu'à ce qu'il eût payé ce qu'il devait. 31 Ses compagnons, ayant vu ce qui était arrivé, furent profondément attristés, et ils allèrent raconter à leur maître tout ce qui s'était passé. 32 Alors le maître fit appeler ce serviteur, et lui dit: Méchant serviteur, je t'avais remis en entier ta dette, parce que tu m'en avais supplié; 33 ne devais-tu pas aussi avoir pitié de ton compagnon, comme j'ai eu pitié de toi? 34 Et son maître, irrité, le livra aux bourreaux, jusqu'à ce qu'il eût payé tout ce qu'il devait. 35 C'est ainsi que mon Père céleste vous traitera, si chacun de vous ne pardonne à son frère de tout son coeur.