Марко 9

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

1 И каза им още: „Истината ви казвам: тук стоят някои, които ще доживеят да видят Божието царство, дошло в сила.“ 

Преображение на Иисус Христос

2 А шест дена по-късно Иисус взе със Себе Си само Петър, Яков и Йоан, изведе ги насаме на една висока планина и се преобрази пред тях. (Мт 17:1; Лк 9:28; 2 Пет 1:17) 

3 Дрехите Му заблестяха ярко, бели като сняг – такива, каквито никой на земята не може да избели. 

4 И ето пред тях се яви Илия заедно с Мойсей, които разговаряха с Иисус. 

5 Тогава Петър се обърна към Иисус и рече: „Учителю, добре е да бъдем тука. Да направим три сенника – един за Тебе, един за Мойсей и един за Илия.“ 

6 Но той не знаеше какво говори, понеже бяха уплашени. (Мк 14:40) 

7 Появи се облак и ги засени, а от облака се чу глас, който възвестяваше: „Този е Моят възлюбен Син. Него слушайте!“ (Вт 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1; Мк 1:11; Евр 1:5; Евр 5:5) 

8 И внезапно, като се огледаха наоколо, те не видяха край себе си вече никого освен Иисус сам. 

9 А когато слизаха от планината, Той им поръча да не разказват на никого онова, което са видели, докато Синът човешки не възкръсне от мъртвите. 

10 Те спазиха тази поръка, като разискваха помежду си какво означава това – да възкръсне от мъртвите. 

11 И Го попитаха: „Защо книжниците казват, че най-напред трябвало да дойде Илия?“ (Мал 3:23) 

12 А Той им отговори: „Да, най-напред ще дойде Илия и ще възстанови всичко. И както е писано за Сина човешки, че трябва много да пострада и да бъде унижен, (Ис 53:3; Мк 8:31) 

13 казвам ви, че и Илия вече дойде и те постъпиха с него, както си искаха, според писаното за него.“ (Мт 11:14) 

Излекуване на бесноват младеж

14 Като дойде при учениците Си, Иисус видя много народ около тях, както и книжници, които спореха с тях. (Мт 17:14; Лк 9:37) 

15 Щом Го видя, целият народ се смая, стекоха се и Го поздравяваха. 

16 Той ги попита: „За какво спорите с тях?“ 

17 Един от народа отговори: „Учителю, доведох при Тебе сина си, обхванат от дух на немота. 

18 Когато и да го обземе, тръшка го, той се запеня, скърца със зъби и се вцепенява. Казах на учениците Ти да го изгонят, но те не можаха.“ 

19 Иисус му отговори: „О, роде невярващ, докога ще съм с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ 

20 И го доведоха при Него. Когато духът Го видя, веднага разтресе момчето, така че то падна на земята и се валяше запенено. 

21 Иисус попита баща му: „Откога то страда така?“ Той отговори: „От детство. 

22 Духът много пъти го хвърляше и в огън, и във вода, за да го погуби. Но ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни.“ 

23 Иисус му каза: „Ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия.“ 

24 Бащата на момчето веднага извика през сълзи: „Вярвам, Господи, помогни на неверието ми.“ 

25 А Иисус, като видя, че се стича народ, забрани на нечистия дух с думите: „Дух на немотата и глухотата, Аз ти заповядвам: излез от него и не влизай вече в него!“ 

26 И духът, като изкрещя и сгърчи силно момчето, излезе. То стана като мъртво, така че мнозина го мислеха за умряло. 

27 Но Иисус, като го хвана за ръка, изправи го и то стана. 

28 И когато влезе в една къща, учениците Му Го попитаха насаме: „Защо ние не можахме да го изгоним?“ 

29 Той им отговори: „Този род с нищо не може да излезе освен с молитва и пост.“ 

Второ предсказание за страданията и възкресението

30 Като излязоха оттам, те продължиха през Галилея, но Иисус не искаше никой да узнае, (Мт 17:22; Лк 9:43) 

31 като обясняваше на учениците Си и им казваше: „Синът човешки ще бъде предаден в човешки ръце и ще Го убият, а на третия ден след убиването ще възкръсне.“ (Мк 8:31; Мк 10:33; Лк 24:7) 

32 Но те не разбираха тези думи и се бояха да Го попитат. 

Наставление за смирение

33 След това те дойдоха в Капернаум. Когато Той беше в една къща, попита ги: „За какво разсъждавахте помежду си по пътя?“ (Мт 18:1; Лк 9:46) 

34 Те мълчаха, понеже по пътя бяха разговаряли помежду си за това, кой е по-голям. (Лк 22:24) 

35 Тогава Той седна, повика дванадесетте и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“ (Мт 20:26; Мт 23:11; Мк 10:43; Лк 22:26) 

36 И като взе едно дете, изправи го посред тях, прегърна го и им каза: 

37 „Този, който приеме едно такова дете в Мое име, Мене приема, а който Мене приема, приема не Мене, а Този, Който Ме е изпратил.“ (Мт 10:40; Лк 10:16; Йн 13:20) 

„Който не е против вас, той е с вас“

38 Тогава Йоан Му каза: „Учителю, видяхме един човек, който в Твое име изгонваше бесове, а не върви след нас. Ние му забранихме, защото не ни следва.“ (Лк 9:49) 

39 А Иисус отвърна: „Не му забранявайте, понеже никой, който извърши чудо в Мое име, скоро няма да може да говори лошо за Мене. 

40 Защото, който не е против вас, той е с вас. (Мт 12:30; Лк 11:23) 

41 И който ви напои с чаша вода в Мое име, защото сте Христови, истината ви казвам – такъв няма да загуби наградата си. (Мт 10:42) 

За изкушенията

42 А който съблазни един от тези, малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му окачат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морето. (Мт 5:13; Мт 18:6; Лк 14:34; Лк 17:1) 

43 Ако те съблазнява ръката ти, отсечи я. По-добре е за тебе да влезеш в живота без ръка, отколкото да имаш две ръце, а да отидеш в ада, в неугасимия огън, (Мт 5:29) 

44 където червеят им не умира и огънят не угасва. 

45 Ако те съблазнява кракът ти, отсечи го. По-добре е за тебе да влезеш в живота без крак, отколкото да имаш два крака, а да бъдеш хвърлен в ада, в неугасимия огън, 

46 където червеят им не умира и огънят не угасва. 

47 Ако те съблазнява окото ти, извади го. По-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, а да бъдеш хвърлен в огнения ад, 

48 където червеят им не умира и огънят не угасва. (Ис 66:24) 

49 Защото всеки с огън ще се осоли и всяка жертва със сол ще се осоли. 

50 Добро нещо е солта. Но ако солта се обезсоли, какво ще и добавите? Имайте у себе си сол и мир имайте помежду си.“ (Мт 5:13; Лк 14:34; Рим 12:18) 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Марко 9

Louis Segond 1910

1 Il leur dit encore: Je vous le dis en vérité, quelques-uns de ceux qui sont ici ne mourront point, qu'ils n'aient vu le royaume de Dieu venir avec puissance. 

2 Six jours après, Jésus prit avec lui Pierre, Jacques et Jean, et il les conduisit seuls à l'écart sur une haute montagne. Il fut transfiguré devant eux; 

3 ses vêtements devinrent resplendissants, et d'une telle blancheur qu'il n'est pas de foulon sur la terre qui puisse blanchir ainsi. 

4 Élie et Moïse leur apparurent, s'entretenant avec Jésus. 

5 Pierre, prenant la parole, dit à Jésus: Rabbi, il est bon que nous soyons ici; dressons trois tentes, une pour toi, une pour Moïse, et une pour Élie. 

6 Car il ne savait que dire, l'effroi les ayant saisis. 

7 Une nuée vint les couvrir, et de la nuée sortit une voix: Celui-ci est mon Fils bien-aimé: écoutez-le! 

8 Aussitôt les disciples regardèrent tout autour, et ils ne virent que Jésus seul avec eux. 

9 Comme ils descendaient de la montagne, Jésus leur recommanda de ne dire à personne ce qu'ils avaient vu, jusqu'à ce que le Fils de l'homme fût ressuscité des morts. 

10 Ils retinrent cette parole, se demandant entre eux ce que c'est que ressusciter des morts. 

11 Les disciples lui firent cette question: Pourquoi les scribes disent-ils qu'il faut qu'Élie vienne premièrement? 

12 Il leur répondit: Élie viendra premièrement, et rétablira toutes choses. Et pourquoi est-il écrit du Fils de l'homme qu'il doit souffrir beaucoup et être méprisé? 

13 Mais je vous dis qu'Élie est venu, et qu'ils l'ont traité comme ils ont voulu, selon qu'il est écrit de lui. 

14 Lorsqu'ils furent arrivés près des disciples, ils virent autour d'eux une grande foule, et des scribes qui discutaient avec eux. 

15 Dès que la foule vit Jésus, elle fut surprise, et accourut pour le saluer. 

16 Il leur demanda: Sur quoi discutez-vous avec eux? 

17 Et un homme de la foule lui répondit: Maître, j'ai amené auprès de toi mon fils, qui est possédé d'un esprit muet. 

18 En quelque lieu qu'il le saisisse, il le jette par terre; l'enfant écume, grince des dents, et devient tout raide. J'ai prié tes disciples de chasser l'esprit, et ils n'ont pas pu. 

19 Race incrédule, leur dit Jésus, jusques à quand serai-je avec vous? jusques à quand vous supporterai-je? Amenez-le-moi. On le lui amena. 

20 Et aussitôt que l'enfant vit Jésus, l'esprit l'agita avec violence; il tomba par terre, et se roulait en écumant. 

21 Jésus demanda au père: Combien y a-t-il de temps que cela lui arrive? Depuis son enfance, répondit-il. 

22 Et souvent l'esprit l'a jeté dans le feu et dans l'eau pour le faire périr. Mais, si tu peux quelque chose, viens à notre secours, aie compassion de nous. 

23 Jésus lui dit: Si tu peux!... Tout est possible à celui qui croit. 

24 Aussitôt le père de l'enfant s'écria: Je crois! viens au secours de mon incrédulité! 

25 Jésus, voyant accourir la foule, menaça l'esprit impur, et lui dit: Esprit muet et sourd, je te l'ordonne, sors de cet enfant, et n'y rentre plus. 

26 Et il sortit, en poussant des cris, et en l'agitant avec une grande violence. L'enfant devint comme mort, de sorte que plusieurs disaient qu'il était mort. 

27 Mais Jésus, l'ayant pris par la main, le fit lever. Et il se tint debout. 

28 Quand Jésus fut entré dans la maison, ses disciples lui demandèrent en particulier: Pourquoi n'avons-nous pu chasser cet esprit? 

29 Il leur dit: Cette espèce-là ne peut sortir que par la prière. 

30 Ils partirent de là, et traversèrent la Galilée. Jésus ne voulait pas qu'on le sût. 

31 Car il enseignait ses disciples, et il leur dit: Le Fils de l'homme sera livré entre les mains des hommes; ils le feront mourir, et, trois jours après qu'il aura été mis à mort, il ressuscitera. 

32 Mais les disciples ne comprenaient pas cette parole, et ils craignaient de l'interroger. 

33 Ils arrivèrent à Capernaüm. Lorsqu'il fut dans la maison, Jésus leur demanda: De quoi discutiez-vous en chemin? 

34 Mais ils gardèrent le silence, car en chemin ils avaient discuté entre eux pour savoir qui était le plus grand. 

35 Alors il s'assit, appela les douze, et leur dit: Si quelqu'un veut être le premier, il sera le dernier de tous et le serviteur de tous. 

36 Et il prit un petit enfant, le plaça au milieu d'eux, et l'ayant pris dans ses bras, il leur dit: 

37 Quiconque reçoit en mon nom un de ces petits enfants me reçoit moi-même; et quiconque me reçoit, reçoit non pas moi, mais celui qui m'a envoyé. 

38 Jean lui dit: Maître, nous avons vu un homme qui chasse des démons en ton nom; et nous l'en avons empêché, parce qu'il ne nous suit pas. 

39 Ne l'en empêchez pas, répondit Jésus, car il n'est personne qui, faisant un miracle en mon nom, puisse aussitôt après parler mal de moi. 

40 Qui n'est pas contre nous est pour nous. 

41 Et quiconque vous donnera à boire un verre d'eau en mon nom, parce que vous appartenez à Christ, je vous le dis en vérité, il ne perdra point sa récompense. 

42 Mais, si quelqu'un scandalisait un de ces petits qui croient, il vaudrait mieux pour lui qu'on lui mît au cou une grosse meule de moulin, et qu'on le jetât dans la mer. 

43 Si ta main est pour toi une occasion de chute, coupe-la; mieux vaut pour toi entrer manchot dans la vie, 

44 que d'avoir les deux mains et d'aller dans la géhenne, dans le feu qui ne s'éteint point. 

45 Si ton pied est pour toi une occasion de chute, coupe-le; mieux vaut pour toi entrer boiteux dans la vie, 

46 que d'avoir les deux pieds et d'être jeté dans la géhenne, dans le feu qui ne s'éteint point. 

47 Et si ton oeil est pour toi une occasion de chute, arrache-le; mieux vaut pour toi entrer dans le royaume de Dieu n'ayant qu'un oeil, que d'avoir deux yeux et d'être jeté dans la géhenne, 

48 où leur ver ne meurt point, et où le feu ne s'éteint point. 

49 Car tout homme sera salé de feu. 

50 Le sel est une bonne chose; mais si le sel devient sans saveur, avec quoi l'assaisonnerez-vous? 

Public Domain