Лука 20

Съвременен български превод

от Bulgarian Bible Society

За властта на Иисус Христос

1 Един ден, когато Иисус поучаваше народа в храма и благовестеше, първосвещениците, книжниците и народните стареи застанаха около Него (Мт 21:23; Мк 11:27) 

2 и попитаха: „Кажи ни, с каква власт вършиш това? Кой Ти е дал тази власт?“ 

3 Той им отговори с думите: „Ще ви питам и Аз нещо. Кажете Ми: 

4 Йоановото кръщение от небето ли беше или от хората?“ 

5 А те обсъждаха помежду си и казваха: „Ако речем: „от небето“, ще каже: „а защо не му повярвахте?“ 

6 Ако пък речем: „от хората“, целият народ ще ни избие с камъни, защото са убедени, че Йоан бе пророк.“ 

7 И отговориха: „Не знаем откъде беше.“ 

8 Иисус им рече: „И Аз няма да ви кажа с каква власт върша това.“ 

Притча за злите лозари

9 И започна да говори пред народа тази притча: „Един човек насади лозе, предаде го на лозари и замина за дълго време. (Мт 21:33; Мк 12:1) 

10 А когато дойде времето, изпрати при лозарите един слуга, за да му дадат от плода на лозето. Но лозарите го набиха и го отпратиха с празни ръце. 

11 Изпрати и друг слуга; но те и на него сториха зло, като го набиха и отпратиха с празни ръце. 

12 Изпрати и трети; но те и него изпораниха и пропъдиха. 

13 Тогава господарят на лозето си рече: „Какво да направя? Ще пратя любимия си син. Навярно като го видят, ще се засрамят.“ 

14 Но лозарите, като го видяха, си рекоха: „Този е наследникът; хайде да го убием, за да стане наследството му наше!“ 

15 И като го изведоха извън лозето, го убиха. И тъй, какво ще им направи господарят на лозето? 

16 Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.“ А онези, като чуха това, рекоха: „Дано не стане!“ 

17 Но Иисус ги погледна и каза: „Тогава какво означава написаното: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла. (Пс 118:22) 

18 Всеки, който падне върху този камък, ще се разбие, а върху когото падне, ще го смаже.“ (Ис 8:14; Дан 2:34; Дан 2:44) 

19 Тогава първосвещениците и книжниците поискаха да сложат ръка на Него, защото разбраха, че за тях каза тази притча, но се бояха от народа. (Лк 6:11; Лк 11:53; Лк 19:47; Лк 22:2) 

За плащане на данък на императора

20 Те търсеха сгоден случай и изпратиха съгледвачи, които да Го уловят в някоя дума, като се представят за благочестиви, и да Го предадат на съд под властта на управителя. (Мт 22:15; Мк 12:13) 

21 И Го запитаха с думите: „Учителю, знаем, че е истина, което говориш и учиш, и че не се влияеш от никого, а вярно поучаваш за Божия път. 

22 Право ли е да даваме данък на кесаря или не?“ 

23 Но Той усети тяхното лукавство и им рече: „Защо Ме изкушавате? 

24 Покажете Ми един динарий! Чий е този образ и надпис?“ Те отговориха: „На кесаря.“ 

25 Тогава Иисус им каза: „Като е тъй, отдайте кесаревото кесарю, а Божието Богу.“ (Рим 13:6) 

26 И като не можаха да Го уловят в някоя дума пред народа, учудени от отговора Му, млъкнаха. 

За възкресението на мъртвите

27 Тогава дойдоха някои от садукеите, които отричат, че има възкресение, и Го попитаха: (Мт 22:23; Мк 12:18; Д А 23:8) 

28 „Учителю, Мойсей ни е написал: „Ако някой женен умре бездетен, неговият брат да вземе жена му и да въздигне потомство на брат си.“ (Вт 25:5) 

29 И тъй, имаше седем братя. Първият, след като взе жена, умря бездетен. 

30 Вторият взе тази жена; и той умря бездетен. 

31 Взе я третият, така и седмината, но умряха, без да оставят деца. 

32 След всички умря и жената. 

33 И тъй, на кого от тях ще бъде тя жена в деня на възкресението? Понеже и седмината я имаха за жена.“ 

34 А Иисус им отвърна: „Хората на този свят се женят и се омъжват. 

35 Но онези, които се оказаха достойни да възкръснат от мъртвите и да живеят в новия свят, нито се женят, нито се омъжват. 

36 Те вече и да умрат не могат, защото ще живеят като ангели. И понеже са синове на възкресението, те са Божии синове. 

37 А че мъртвите ще възкръснат, спомена и Мойсей, когато говореше за случилото се при къпината и каза, че Господ е Бог на Авраам, Бог на Исаак и Бог на Яков. (Изх 3:6; Изх 3:15; Д А 3:13) 

38 Но Бог не е Бог на мъртви, а на живи; защото за Него всички са живи.“ (Вт 4:4) 

39 На това някои от книжниците отговориха: „Учителю, добре рече!“ (Мт 22:46; Мк 12:32; Мк 12:34) 

40 И не смееха вече да Го питат за нищо. 

Иисус Христос и Давид

41 А Иисус се обърна към тях с думите: „Как тъй говорят, че Христос е Давидов син? (Мт 22:41; Мк 12:35) 

42 Нали сам Давид казва в книгата на псалмите: „Господ рече на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, (Пс 110:1; Д А 2:34; Евр 1:13) 

43 докато поставя Твоите врагове за подножие на нозете Ти.“ (1 Кор 15:25) 

44 И тъй, Давид Го нарича Господ; как тогава Той Му е син?“ 

Предпазване от лошия пример на книжниците

45 И докато целият народ слушаше, Иисус каза на учениците Си: (Мт 23:1; Мт 23:5; Мк 12:38; Лк 11:43) 

46 „Пазете се от книжниците, на които им харесва да ходят пременени, обичат поздрави по улиците, предни места в синагогите и почетни места по гощавките, 

47 които изпояждат имота на вдовиците и лицемерно дълго се молят. Те ще получат по-тежка присъда!“ 

Bible, Contemporary Bulgarian Translation © Copyright © 2013 by Bulgarian Bible Society.
Used by permission.

Лука 20

Louis Segond 1910

1 Un de ces jours-là, comme Jésus enseignait le peuple dans le temple et qu'il annonçait la bonne nouvelle, les principaux sacrificateurs et les scribes, avec les anciens, survinrent, 

2 et lui dirent: Dis-nous, par quelle autorité fais-tu ces choses, ou qui est celui qui t'a donné cette autorité? 

3 Il leur répondit: Je vous adresserai aussi une question. 

4 Dites-moi, le baptême de Jean venait-il du ciel, ou des hommes? 

5 Mais ils raisonnèrent ainsi entre eux: Si nous répondons: Du ciel, il dira: Pourquoi n'avez-vous pas cru en lui? 

6 Et si nous répondons: Des hommes, tout le peuple nous lapidera, car il est persuadé que Jean était un prophète. 

7 Alors ils répondirent qu'ils ne savaient d'où il venait. 

8 Et Jésus leur dit: Moi non plus, je ne vous dirai pas par quelle autorité je fais ces choses. 

9 Il se mit ensuite à dire au peuple cette parabole: Un homme planta une vigne, l'afferma à des vignerons, et quitta pour longtemps le pays. 

10 Au temps de la récolte, il envoya un serviteur vers les vignerons, pour qu'ils lui donnent une part du produit de la vigne. Les vignerons le battirent, et le renvoyèrent à vide. 

11 Il envoya encore un autre serviteur; ils le battirent, l'outragèrent, et le renvoyèrent à vide. 

12 Il en envoya encore un troisième; ils le blessèrent, et le chassèrent. 

13 Le maître de la vigne dit: Que ferai-je? J'enverrai mon fils bien-aimé; peut-être auront-ils pour lui du respect. 

14 Mais, quand les vignerons le virent, ils raisonnèrent entre eux, et dirent: Voici l'héritier; tuons-le, afin que l'héritage soit à nous. 

15 Et ils le jetèrent hors de la vigne, et le tuèrent. Maintenant, que leur fera le maître de la vigne? 

16 Il viendra, fera périr ces vignerons, et il donnera la vigne à d'autres. Lorsqu'ils eurent entendu cela, ils dirent: A Dieu ne plaise! 

17 Mais, jetant les regards sur eux, Jésus dit: Que signifie donc ce qui est écrit: La pierre qu'ont rejetée ceux qui bâtissaient Est devenue la principale de l'angle? 

18 Quiconque tombera sur cette pierre s'y brisera, et celui sur qui elle tombera sera écrasé. 

19 Les principaux sacrificateurs et les scribes cherchèrent à mettre la main sur lui à l'heure même, mais ils craignirent le peuple. Ils avaient compris que c'était pour eux que Jésus avait dit cette parabole. 

20 Ils se mirent à observer Jésus; et ils envoyèrent des gens qui feignaient d'être justes, pour lui tendre des pièges et saisir de lui quelque parole, afin de le livrer au magistrat et à l'autorité du gouverneur. 

21 Ces gens lui posèrent cette question: Maître, nous savons que tu parles et enseignes droitement, et que tu ne regardes pas à l'apparence, mais que tu enseignes la voie de Dieu selon la vérité. 

22 Nous est-il permis, ou non, de payer le tribut à César? 

23 Jésus, apercevant leur ruse, leur répondit: Montrez-moi un denier. 

24 De qui porte-t-il l'effigie et l'inscription? De César, répondirent-ils. 

25 Alors il leur dit: Rendez donc à César ce qui est à César, et à Dieu ce qui est à Dieu. 

26 Ils ne purent rien reprendre dans ses paroles devant le peuple; mais, étonnés de sa réponse, ils gardèrent le silence. 

27 Quelques-uns des sadducéens, qui disent qu'il n'y a point de résurrection, s'approchèrent, et posèrent à Jésus cette question: 

28 Maître, voici ce que Moïse nous a prescrit: Si le frère de quelqu'un meurt, ayant une femme sans avoir d'enfants, son frère épousera la femme, et suscitera une postérité à son frère. 

29 Or, il y avait sept frères. Le premier se maria, et mourut sans enfants. 

30 Le second et le troisième épousèrent la veuve; 

31 il en fut de même des sept, qui moururent sans laisser d'enfants. 

32 Enfin, la femme mourut aussi. 

33 A la résurrection, duquel d'entre eux sera-t-elle donc la femme? Car les sept l'ont eue pour femme. 

34 Jésus leur répondit: Les enfants de ce siècle prennent des femmes et des maris; 

35 mais ceux qui seront trouvés dignes d'avoir part au siècle à venir et à la résurrection des morts ne prendront ni femmes ni maris. 

36 Car ils ne pourront plus mourir, parce qu'ils seront semblables aux anges, et qu'ils seront fils de Dieu, étant fils de la résurrection. 

37 Que les morts ressuscitent, c'est ce que Moïse a fait connaître quand, à propos du buisson, il appelle le Seigneur le Dieu d'Abraham, le Dieu d'Isaac, et le Dieu de Jacob. 

38 Or, Dieu n'est pas Dieu des morts, mais des vivants; car pour lui tous sont vivants. 

39 Quelques-uns des scribes, prenant la parole, dirent: Maître, tu as bien parlé. 

40 Et ils n'osaient plus lui faire aucune question. 

41 Jésus leur dit: Comment dit-on que le Christ est fils de David? 

42 David lui-même dit dans le livre des Psaumes: Le Seigneur a dit à mon Seigneur: Assieds-toi à ma droite, 

43 Jusqu'à ce que je fasse de tes ennemis ton marchepied. 

44 David donc l'appelle Seigneur; comment est-il son fils? 

45 Tandis que tout le peuple l'écoutait, il dit à ses disciples: 

46 Gardez-vous des scribes, qui aiment à se promener en robes longues, et à être salués dans les places publiques; qui recherchent les premiers sièges dans les synagogues, et les premières places dans les festins; 

47 qui dévorent les maisons des veuves, et qui font pour l'apparence de longues prières. Ils seront jugés plus sévèrement. 

Public Domain