Еремия 10 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Господ единствен е достоен за почитане в богослужение

1 Слушайте словата, които Господ ви говори, доме Израилев! 2 Така казва Господ: „Не се учете на пътя на народите и не се плашете от небесните явления, ако и народите да се плашат от тях! (Пс 115:4; Ис 40:18) 3 Защото обичаите на народите са суета: идолът е дърво, отсечено в гората, издялано с резец от ръце на дърводелец. 4 Украсяват го със сребро и злато, прикрепват го с гвоздеи и чукове да не се клати. 5 Тези богове стоят като плашило в поле с краставици, а не говорят, трябва да се носят, защото не могат да ходят. Но не се бойте от тях, защото не могат да причинят зло и също не могат да направят добро.“ 6 Аз казах: „Няма подобен на Тебе, Господи! Велик си Ти и велико е името Ти чрез Твоята сила. 7 Кой не би се боял от Тебе, истински Царю на народите? Защото това подобава на Тебе, понеже няма подобен сред всички мъдри у народите и сред всички техни царства. (Отк 15:4) 8 Но те са и двете – неразумни и глупави, учението им, което е лъжовно, то е дърво. 9 Ковано сребро от Тарсис се донася, а злато от Офир и идолите са дело на майстор и на златар, а тяхното облекло е синкаво и пурпурночервеникаво, всецяло са изработка на изкусни хора. 10 Но Господ е истинският Бог. Той е живият Бог и вечният Цар. Пред Неговия гняв земята се тресе и народите не могат да понесат негодуването Му. 11 А така ще им кажете: „Боговете, които не са сътворили небето и земята, ще изчезнат от земята и под небето.“ 12 Той създаде земята със силата Си, утвърди вселената с мъдростта Си и разпростря небесата с разума Си. (Йов 38:2; Пс 104:1; Пр 8:27; Ер 51:15)

Йов 38:2Пс 104:1Пр 8:27Ер 51:15

13 Когато надига Своя глас, водите в небесата шумят и Той издига облаци от краищата на земята, прави светкавици за дъжда и изкарва вятър от съкровищата Си. (Пс 135:7) 14 Всеки човек идолопоклонник е глупав, без познание; всеки златар се опозорява заради кумира си, защото излятото от него е измама и е бездиханно. 15 Лъжа са те, дело за присмех. По време на наказанието им ще загинат. 16 Делът на Яков не е като техния, защото неговият Бог е Ваятелят на всичко. Израил е племето на наследството Му, Господ Вседържител е името Му.“

Пророк Йеремия оплаква наближаващото наказание на народа и се моли

17 Събери от земята всичко свое собствено, ти, която живееш в обсада! 18 Защото така казва Господ: „Ето този път Аз ще отхвърля далече жителите на тази страна и ще ги поставя в притеснение, нека да почувстват бедствието.“ 19 Аз извиках: „Горко ми заради разрухата ми! Раната ми е неизлечима“, но си казах: „Това е само болка и ще я изтрая.“ (Ер 4:19) 20 Шатърът се сгромоляса и всичките ми въжета, които го държат, се скъсаха. Децата ми отпътуваха и ги няма. Няма кой пак да разпъне моя шатър и да окачи завесите ми. (Ис 54:1; Ер 4:20) 21 Защото пастирите оглупяха и не потърсиха Господа. Затова не са постъпвали разумно и цялото им стадо е разпръснато. 22 Чуй! Ето звук от шум идва и голям глъч от северната страна, за да обърнат нашественици юдейските градове в обиталища на чакали. 23 Зная, Господи, че пътят на човека не зависи от него и човекът, когато върви, не направлява стъпките си. (Пр 20:24) 24 Господи, наказвай ме, но с мярка, за да понеса, не в гнева Си, да не би да ме унижиш. (Пс 6:2; Пс 38:2) 25 Изливай гнева Си върху народите, които не Те познават, и върху племената, които не призовават Твоето име, защото те унищожиха Яков, дори го изядоха, довършиха го и опустошиха жилището му. (Пс 79:6; Ис 9:11; Ер 30:16)

Пс 79:6Ис 9:11Ер 30:16

Louis Segond 1910

1 Écoutez la parole que l'Éternel vous adresse, Maison d'Israël! 2 Ainsi parle l'Éternel: N'imitez pas la voie des nations, Et ne craignez pas les signes du ciel, Parce que les nations les craignent. 3 Car les coutumes des peuples ne sont que vanité. On coupe le bois dans la forêt; La main de l'ouvrier le travaille avec la hache; 4 On l'embellit avec de l'argent et de l'or, On le fixe avec des clous et des marteaux, Pour qu'il ne branle pas. 5 Ces dieux sont comme une colonne massive, et ils ne parlent point; On les porte, parce qu'ils ne peuvent marcher. Ne les craignez pas, car ils ne sauraient faire aucun mal, Et ils sont incapables de faire du bien. 6 Nul n'est semblable à toi, ô Éternel! Tu es grand, et ton nom est grand par ta puissance. 7 Qui ne te craindrait, roi des nations? C'est à toi que la crainte est due; Car, parmi tous les sages des nations et dans tous leurs royaumes, Nul n'est semblable à toi. 8 Tous ensemble, ils sont stupides et insensés; Leur science n'est que vanité, c'est du bois! 9 On apporte de Tarsis des lames d'argent, et d'Uphaz de l'or, L'ouvrier et la main de l'orfèvre les mettent en oeuvre; Les vêtements de ces dieux sont d'étoffes teintes en bleu et en pourpre, Tous sont l'ouvrage d'habiles artisans. 10 Mais l'Éternel est Dieu en vérité, Il est un Dieu vivant et un roi éternel; La terre tremble devant sa colère, Et les nations ne supportent pas sa fureur. 11 Vous leur parlerez ainsi: Les dieux qui n'ont point fait les cieux et la terre Disparaîtront de la terre et de dessous les cieux. 12 Il a créé la terre par sa puissance, Il a fondé le monde par sa sagesse, Il a étendu les cieux par son intelligence. 13 A sa voix, les eaux mugissent dans les cieux; Il fait monter les nuages des extrémités de la terre, Il produit les éclairs et la pluie, Il tire le vent de ses trésors. 14 Tout homme devient stupide par sa science, Tout orfèvre est honteux de son image taillée; Car ses idoles ne sont que mensonge, Il n'y a point en elles de souffle, 15 Elles sont une chose de néant, une oeuvre de tromperie; Elles périront, quand viendra le châtiment. 16 Celui qui est la part de Jacob n'est pas comme elles; Car c'est lui qui a tout formé, Et Israël est la tribu de son héritage. L'Éternel des armées est son nom. 17 Emporte du pays ce qui t'appartient, Toi qui es assise dans la détresse! 18 Car ainsi parle l'Éternel: Voici, cette fois je vais lancer au loin les habitants du pays; Je vais les serrer de près, afin qu'on les atteigne. - 19 Malheur à moi! je suis brisée! Ma plaie est douloureuse! Mais je dis: C'est une calamité qui m'arrive, Je la supporterai! 20 Ma tente est détruite, Tous mes cordages sont rompus; Mes fils m'ont quittée, ils ne sont plus; Je n'ai personne qui dresse de nouveau ma tente, Qui relève mes pavillons. - 21 Les bergers ont été stupides, Ils n'ont pas cherché l'Éternel; C'est pour cela qu'ils n'ont point prospéré, Et que tous leurs troupeaux se dispersent. 22 Voici, une rumeur se fait entendre; C'est un grand tumulte qui vient du septentrion, Pour réduire les villes de Juda en un désert, En un repaire de chacals. - 23 Je le sais, ô Éternel! La voie de l'homme n'est pas en son pouvoir; Ce n'est pas à l'homme, quand il marche, A diriger ses pas. 24 Châtie-moi, ô Éternel! mais avec équité, Et non dans ta colère, de peur que tu ne m'anéantisses. 25 Répands ta fureur sur les nations qui ne te connaissent pas, Et sur les peuples qui n'invoquent pas ton nom! Car ils dévorent Jacob, ils le dévorent, ils le consument, Ils ravagent sa demeure.