Деяния 24 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Обвинения срещу апостол Павел

1 След пет дена първосвещеникът Анания дойде със стареи и с някой си ритор Тертил и представиха на управителя обвиненията си против Павел. (Д А 23:2) 2 И като го повикаха, Тертил започна да го обвинява с думите: 3 „Винаги и навсякъде с голяма благодарност признаваме, че благодарение на тебе, достопочтени Феликсе, у нас има траен мир и благодарение на твоите грижи – големи успехи за този народ. 4 Но за да не те отегчавам много, моля те, изслушай със своята снизходителност нашата кратка реч. 5 Понеже установихме, че този човек е зараза и предизвиква бунтове сред всички юдеи по света, че е водач на назорейската ерес, (Лк 23:2; Д А 16:20; Д А 17:6; Д А 28:22)

Лк 23:2Д А 16:20Д А 17:6Д А 28:22

6 който се опита да оскверни дори и храма, ние го хванахме и щяхме да го съдим по нашия закон^[1]. (Д А 21:28) 7 Но хилядникът Лисий дойде и с голяма сила го изтръгна от ръцете ни^[2], 8 като заповяда заедно с него да дойдем при тебе и ние, неговите обвинители^[3]. Ако го разпиташ, ти ще можеш да узнаеш за всичко онова, в което ние го обвиняваме.“ 9 Юдеите също потвърдиха, като казаха, че това е така.

Апостол Павел се защитава пред управителя Феликс

10 Управителят даде знак на Павел да започне и той отговори: „Понеже зная, че от много години си съдия на този народ, още по-уверено ще говоря в своя защита. 11 Както ти можеш да установиш, няма и дванадесет дена, откакто дойдох в Йерусалим на поклонение. 12 Но нито в храма, нито в синагогите, нито в града са ме видели да се препирам с някого или да създавам размирици сред народа. 13 И те не могат да докажат това, за което сега ме обвиняват. 14 Но признавам пред тебе това, че според учението, което те наричат ерес, аз служа на Бога на предците ни и вярвам на всичко, което е писано в Закона и в Пророците. 15 И се надявам на Бога, както и те самите очакват, че ще има възкресение на мъртвите, праведни и неправедни. (Йн 5:29; Д А 23:6) 16 Затова и аз се старая да имам винаги спокойна съвест пред Бога и пред хората. (Д А 23:1) 17 След много години дойдох да донеса на своя народ милостиня и приношения. 18 И тъкмо се бях очистил, в храма ме срещнаха сам, без навалица и без шум, (Д А 21:27) 19 някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да ме обвинят, ако имаха нещо против мене. 20 Или тези тук сами да кажат в какво престъпление ме намериха за виновен, когато се явих пред синедриона – 21 освен само тези думи, които, застанал сред тях, изрекох високо: „Заради вярата във възкресението на мъртвите ме съдите вие днес“.“ (Д А 23:6) 22 Като чу това, Феликс отложи делото, понеже знаеше доста добре за това учение, и каза: „Ще разгледам делото ви, когато дойде хилядникът Лисий.“ (Д А 9:2; Д А 23:26) 23 После заповяда на стотника да охранява Павел, но при някои облекчения – да не възпира никого от неговите близки да му служи или да идва при него.

Апостол Павел пред Феликс и Друзила

24 След няколко дена дойде Феликс с жена си Друзила, която беше юдейка, и изпрати да повикат Павел, за да чуе от него за вярата в Христос Иисус. 25 Но когато Павел заговори за Божия справедливост, за въздържанието и за бъдещия съд, Феликс се уплаши и рече: „Сега си иди, а когато намеря време, ще те повикам.“ 26 И тъй като се надяваше, че Павел ще му даде пари, за да го пусне, викаше го често и разговаряше с него. 27 Но като изминаха две години, Феликс бе заместен от Порций Фест. И понеже искаше да угоди на юдеите, Феликс остави Павел в окови.

Louis Segond 1910

1 Cinq jours après, arriva le souverain sacrificateur Ananias, avec des anciens et un orateur nommé Tertulle. Ils portèrent plainte au gouverneur contre Paul. 2 Paul fut appelé, et Tertulle se mit à l'accuser, en ces termes: 3 Très excellent Félix, tu nous fais jouir d'une paix profonde, et cette nation a obtenu de salutaires réformes par tes soins prévoyants; c'est ce que nous reconnaissons en tout et partout avec une entière gratitude. 4 Mais, pour ne pas te retenir davantage, je te prie d'écouter, dans ta bonté, ce que nous avons à dire en peu de mots. 5 Nous avons trouvé cet homme, qui est une peste, qui excite des divisions parmi tous les Juifs du monde, qui est chef de la secte des Nazaréens, 6 et qui même a tenté de profaner le temple. Et nous l'avons arrêté. Nous avons voulu le juger selon notre loi; 7 mais le tribun Lysias étant survenu, l'a arraché de nos mains avec une grande violence, 8 en ordonnant à ses accusateurs de venir devant toi. Tu pourras toi-même, en l'interrogeant, apprendre de lui tout ce dont nous l'accusons. 9 Les Juifs se joignirent à l'accusation, soutenant que les choses étaient ainsi. 10 Après que le gouverneur lui eut fait signe de parler, Paul répondit: Sachant que, depuis plusieurs années, tu es juge de cette nation, c'est avec confiance que je prends la parole pour défendre ma cause. 11 Il n'y a pas plus de douze jours, tu peux t'en assurer, que je suis monté à Jérusalem pour adorer. 12 On ne m'a trouvé ni dans le temple, ni dans les synagogues, ni dans la ville, disputant avec quelqu'un, ou provoquant un rassemblement séditieux de la foule. 13 Et ils ne sauraient prouver ce dont ils m'accusent maintenant. 14 Je t'avoue bien que je sers le Dieu de mes pères selon la voie qu'ils appellent une secte, croyant tout ce qui est écrit dans la loi et dans les prophètes, 15 et ayant en Dieu cette espérance, comme ils l'ont eux-mêmes, qu'il y aura une résurrection des justes et des injustes. 16 C'est pourquoi je m'efforce d'avoir constamment une conscience sans reproche devant Dieu et devant les hommes. 17 Après une absence de plusieurs années, je suis venu pour faire des aumônes à ma nation, et pour présenter des offrandes. 18 C'est alors que quelques Juifs d'Asie m'ont trouvé purifié dans le temple, sans attroupement ni tumulte. 19 C'était à eux de paraître en ta présence et de se porter accusateurs, s'ils avaient quelque chose contre moi. 20 Ou bien, que ceux-ci déclarent de quel crime ils m'ont trouvé coupable, lorsque j'ai comparu devant le sanhédrin, 21 à moins que ce ne soit uniquement de ce cri que j'ai fait entendre au milieu d'eux: C'est à cause de la résurrection des morts que je suis aujourd'hui mis en jugement devant vous. 22 Félix, qui savait assez exactement ce qui concernait cette doctrine, les ajourna, en disant: Quand le tribun Lysias sera venu, j'examinerai votre affaire. 23 Et il donna l'ordre au centenier de garder Paul, en lui laissant une certaine liberté, et en n'empêchant aucun des siens de lui rendre des services. 24 Quelques jours après, Félix vint avec Drusille, sa femme, qui était Juive, et il fit appeler Paul. Il l'entendit sur la foi en Christ. 25 Mais, comme Paul discourait sur la justice, sur la tempérance, et sur le jugement à venir, Félix, effrayé, dit: Pour le moment retire-toi; quand j'en trouverai l'occasion, je te rappellerai. 26 Il espérait en même temps que Paul lui donnerait de l'argent; aussi l'envoyait-il chercher assez fréquemment, pour s'entretenir avec lui. 27 Deux ans s'écoulèrent ainsi, et Félix eut pour successeur Porcius Festus. Dans le désir de plaire aux Juifs, Félix laissa Paul en prison.