Деяния 23 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

1 Павел устреми поглед към синедриона и каза: „Братя! Живял съм с най-чиста съвест пред Бога до този ден.“ (Д А 24:16; 2 Тим 1:3; 1 Пет 3:16)

Д А 24:162 Тим 1:31 Пет 3:16

2 Първосвещеникът Анания обаче заповяда на стоящите пред него да го ударят по устата. 3 Тогава Павел му рече: „Бог тебе ще удари, стено варосана! Ти седиш тук, за да ме съдиш според Закона, а заповядваш да ме бият противно на Закона.“ (Мт 23:27) 4 Но застаналите отпред рекоха: „Божия първосвещеник ли хулиш ти?“ 5 Павел отговори: „Не знаех, братя, че той е първосвещеник. Защото е писано: „Не укорявай водача на своя народ“.“ (Изх 22:27) 6 Когато Павел узна, че една част са садукеи, а другата – фарисеи, извика в синедриона: „Братя! Аз съм фарисей, син на фарисей. За надеждата във възкресението на мъртвите ме съдят!“ (Д А 22:3; Д А 24:15; Д А 24:21; Д А 26:4; Фил 3:5)

Д А 22:3Д А 24:15Д А 24:21Д А 26:4Фил 3:5

7 Когато каза това, възникна спор между фарисеите и садукеите и множеството хора се раздвои. 8 Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух. А фарисеите вярват във всичко това. (Лк 20:27; Д А 4:1) 9 Настана голяма врява. Някои от книжниците от фарисейска страна станаха и започнаха горещо да спорят с думите: „Нищо лошо не намираме у този човек. Ако пък му е говорил дух или ангел, да не се противим на Бога^[1].“ 10 И понеже спорът се ожесточи, хилядникът, уплашен да не би да разкъсат Павел, заповяда на войниците да слязат, да го измъкнат от тях и да го отведат в стана. 11 Но през нощта му се яви Господ и рече: „Не бой се, Павле! И както свидетелстваше за Мене в Йерусалим, така трябва да свидетелстваш и в Рим.“ (Д А 18:9; Д А 19:21; Д А 27:23)

Д А 18:9Д А 19:21Д А 27:23

Заговор срещу апостол Павел

12 Когато се съмна, някои от юдеите направиха заговор и се зарекоха с клетва да не ядат, нито да пият, докато не убият Павел. 13 Тези, които сториха това съзаклятие, бяха повече от четиридесет души. 14 Те дойдоха при първосвещениците и стареите и рекоха: „Клетва се клехме нищо да не хапнем, докато не убием Павел. 15 Затова вие със синедриона известете сега на хилядника утре да го доведе пред вас, уж че искате да разгледате по-точно делото му. А ние, преди да е приближил, сме готови да го убием.“ 16 Но синът на Павловата сестра чу за засадата, отиде и влезе в стана и каза на Павел. 17 Павел повика един стотник и му рече: „Заведи този младеж при хилядника, защото има да му съобщи нещо.“ 18 И той го взе, заведе го при хилядника и каза: „Затворникът Павел ме повика и ме помоли да доведа този младеж при тебе, защото има да ти каже нещо.“ 19 Хилядникът го хвана за ръка, оттегли се с него настрана и запита: „Какво имаш да ми съобщиш?“ 20 А той каза: „Юдеите са се наговорили да те молят утре да отведеш Павел пред синедриона, уж че искат по-точно да разпитат за него. 21 Ала ти не им вярвай, защото го причакват над четиридесет души от тях, които са се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият. И сега са готови, чакат само твоето съгласие.“ 22 Тогава хилядникът отпрати младежа, като му поръча: „На никого не казвай, че си ми съобщил това.“

Отвеждане на апостол Павел в Кесария

23 След това повика двама стотници и рече: „Пригответе ми двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци, които да тръгнат за Кесария в девет часа вечерта. 24 Пригответе и добичета, за да качат на тях Павел и да го отведат безопасно до управителя Феликс.“ 25 Написа и писмо със следното съдържание: 26 „Клавдий Лисий изпраща поздрав на достопочтения управител Феликс. (Д А 24:22) 27 Юдеите бяха хванали този човек и щяха да го убият. Аз се явих с войска и го отнех, понеже научих, че е римски гражданин. (Д А 21:30; Д А 22:22) 28 Но тъй като исках да узная причината, поради която го обвиняваха, изведох го пред техния синедрион. (Д А 22:30) 29 И установих, че го обвиняват по въпроси от техния закон, но че няма никаква вина, за която да заслужава смърт или окови. (Д А 18:14; Д А 25:18; Д А 25:25; Д А 26:31)

Д А 18:14Д А 25:18Д А 25:25Д А 26:31

30 След като обаче ми бе известено, че юдеите замислят покушение срещу този човек, аз го изпратих веднага при тебе. Наредих и на обвинителите да изложат пред тебе, каквото имат против него. Бъди здрав!“ (Д А 23:16) 31 Войниците, както им бе заповядано, взеха Павел и го отведоха през нощта в Антипатрида. 32 А на другия ден оставиха конниците да продължат с него и се върнаха в стана. 33 Тези, които пристигнаха в Кесария, предадоха писмото на управителя и му представиха Павел. 34 Управителят прочете писмото и го попита от коя област е той. Като узна, че е от Киликия, рече: (Д А 21:39; Д А 22:3) 35 „Ще те изслушам, когато дойдат и твоите обвинители.“ И заповяда да го държат под стража в преторията на Ирод.

Louis Segond 1910

1 Paul, les regards fixés sur le sanhédrin, dit: Hommes frères, c'est en toute bonne conscience que je me suis conduit jusqu'à ce jour devant Dieu... 2 Le souverain sacrificateur Ananias ordonna à ceux qui étaient près de lui de le frapper sur la bouche. 3 Alors Paul lui dit: Dieu te frappera, muraille blanchie! Tu es assis pour me juger selon la loi, et tu violes la loi en ordonnant qu'on me frappe! 4 Ceux qui étaient près de lui dirent: Tu insultes le souverain sacrificateur de Dieu! 5 Et Paul dit: Je ne savais pas, frères, que ce fût le souverain sacrificateur; car il est écrit: Tu ne parleras pas mal du chef de ton peuple. 6 Paul, sachant qu'une partie de l'assemblée était composée de sadducéens et l'autre de pharisiens, s'écria dans le sanhédrin: Hommes frères, je suis pharisien, fils de pharisien; c'est à cause de l'espérance et de la résurrection des morts que je suis mis en jugement. 7 Quand il eut dit cela, il s'éleva une discussion entre les pharisiens et les sadducéens, et l'assemblée se divisa. 8 Car les sadducéens disent qu'il n'y a point de résurrection, et qu'il n'existe ni ange ni esprit, tandis que les pharisiens affirment les deux choses. 9 Il y eut une grande clameur, et quelques scribes du parti des pharisiens, s'étant levés, engagèrent un vif débat, et dirent: Nous ne trouvons aucun mal en cet homme; peut-être un esprit ou un ange lui a-t-il parlé. 10 Comme la discorde allait croissant, le tribun craignant que Paul ne fût mis en pièces par ces gens, fit descendre les soldats pour l'enlever du milieu d'eux et le conduire à la forteresse. 11 La nuit suivante, le Seigneur apparut à Paul, et dit: Prends courage; car, de même que tu as rendu témoignage de moi dans Jérusalem, il faut aussi que tu rendes témoignage dans Rome. 12 Quand le jour fut venu, les Juifs formèrent un complot, et firent des imprécations contre eux-mêmes, en disant qu'ils s'abstiendraient de manger et de boire jusqu'à ce qu'ils eussent tué Paul. 13 Ceux qui formèrent ce complot étaient plus de quarante, 14 et ils allèrent trouver les principaux sacrificateurs et les anciens, auxquels ils dirent: Nous nous sommes engagés, avec des imprécations contre nous-mêmes, à ne rien manger jusqu'à ce que nous ayons tué Paul. 15 Vous donc, maintenant, adressez-vous avec le sanhédrin au tribun, pour qu'il l'amène devant vous, comme si vous vouliez examiner sa cause plus exactement; et nous, avant qu'il approche, nous sommes prêts à le tuer. 16 Le fils de la soeur de Paul, ayant eu connaissance du guet-apens, alla dans la forteresse en informer Paul. 17 Paul appela l'un des centeniers, et dit: Mène ce jeune homme vers le tribun, car il a quelque chose à lui rapporter. 18 Le centenier prit le jeune homme avec lui, le conduisit vers le tribun, et dit: Le prisonnier Paul m'a appelé, et il m'a prié de t'amener ce jeune homme, qui a quelque chose à te dire. 19 Le tribun, prenant le jeune homme par la main, et se retirant à l'écart, lui demanda: Qu'as-tu à m'annoncer? 20 Il répondit: Les Juifs sont convenus de te prier d'amener Paul demain devant le sanhédrin, comme si tu devais t'enquérir de lui plus exactement. 21 Ne les écoute pas, car plus de quarante d'entre eux lui dressent un guet-apens, et se sont engagés, avec des imprécations contre eux-mêmes, à ne rien manger ni boire jusqu'à ce qu'ils l'aient tué; maintenant ils sont prêts, et n'attendent que ton consentement. 22 Le tribun renvoya le jeune homme, après lui avoir recommandé de ne parler à personne de ce rapport qu'il lui avait fait. 23 Ensuite il appela deux des centeniers, et dit: Tenez prêts, dès la troisième heure de la nuit, deux cents soldats, soixante-dix cavaliers et deux cents archers, pour aller jusqu'à Césarée. 24 Qu'il y ait aussi des montures pour Paul, afin qu'on le mène sain et sauf au gouverneur Félix. 25 Il écrivit une lettre ainsi conçue: 26 Claude Lysias au très excellent gouverneur Félix, salut! 27 Cet homme, dont les Juifs s'étaient saisis, allait être tué par eux, lorsque je survins avec des soldats et le leur enlevai, ayant appris qu'il était Romain. 28 Voulant connaître le motif pour lequel ils l'accusaient, je l'amenai devant leur sanhédrin. 29 J'ai trouvé qu'il était accusé au sujet de questions relatives à leur loi, mais qu'il n'avait commis aucun crime qui mérite la mort ou la prison. 30 Informé que les Juifs lui dressaient des embûches, je te l'ai aussitôt envoyé, en faisant savoir à ses accusateurs qu'ils eussent à s'adresser eux-mêmes à toi. Adieu. 31 Les soldats, selon l'ordre qu'ils avaient reçu, prirent Paul, et le conduisirent pendant la nuit jusqu'à Antipatris. 32 Le lendemain, laissant les cavaliers poursuivre la route avec lui, ils retournèrent à la forteresse. 33 Arrivés à Césarée, les cavaliers remirent la lettre au gouverneur, et lui présentèrent Paul. 34 Le gouverneur, après avoir lu la lettre, demanda de quelle province était Paul. Ayant appris qu'il était de la Cilicie: 35 Je t'entendrai, dit-il, quand tes accusateurs seront venus. Et il ordonna qu'on le gardât dans le prétoire d'Hérode.