Деяния 1:1 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Обещание за изпращане на Светия Дух

1 Първата книга^[1], Теофиле, написах за всичко, което Иисус започна да върши и да учи (Мк 16:19; Лк 1:1; Лк 24:36)

Мк 16:19Лк 1:1Лк 24:36

2 до деня, когато се възнесе, като даде чрез Светия Дух заповеди на апостолите, които бе избрал. 3 На тях с много доказателства представи Себе Си жив след Своето страдание, като им се явяваше в продължение на четиридесет дена и говореше за Божието царство. (Д А 13:31) 4 И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене, (Лк 24:49; Д А 10:41) 5 защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“ (Лк 3:16; Д А 11:16; Д А 13:24; Д А 19:4)

Лк 3:16Д А 11:16Д А 13:24Д А 19:4

Възнесение на Иисус Христос

6 А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“ (Лк 19:11; Лк 24:21) 7 Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт, (Мт 24:36) 8 но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“ (Лк 24:47; Д А 1:21; Д А 4:33; Д А 5:32; Д А 26:20)

Лк 24:47Д А 1:21Д А 4:33Д А 5:32Д А 26:20

9 И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им. 10 И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи 11 и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Мт 26:64; Лк 21:27)

Избиране на Матия за апостол

12 Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път^[2] разстояние. (Лк 24:52) 13 И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов. (Лк 6:14) 14 Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя. 15 В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече: 16 „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус. (Лк 22:3; Лк 22:47) 17 Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение, 18 но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха. (Мт 27:3) 19 И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива. 20 Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“ (Пс 69:26; Пс 109:8) 21 И тъй, нужно е един от тези мъже, които бяха с нас през цялото време, докато общуваше с нас Господ Иисус – 22 откакто бе кръстен от Йоан до деня, когато се възнесе от нас, – да бъде заедно с нас свидетел на възкресението Му.“ (Лк 3:21; Лк 24:51; Д А 2:32; Д А 10:39)

Лк 3:21Лк 24:51Д А 2:32Д А 10:39

23 Тогава предложиха двама: Йосиф – наричан Варсава, който получи и името Юст, и Матия. 24 След това се помолиха с думите: „Ти, Господи, Който познаваш сърцата на всички, покажи кого от тези двамата си избрал (Пс 139:1) 25 да приеме жребия на това служение и на апостолството, от което отпадна Юда, за да отиде на своето място.“ 26 Хвърлиха жребий за тях и жребият се падна на Матия. И той бе причислен към единадесетте апостоли. (Пр 16:33)

Louis Segond 1910

1 Théophile, j'ai parlé, dans mon premier livre, de tout ce que Jésus a commencé de faire et d'enseigner dès le commencement 2 jusqu'au jour où il fut enlevé au ciel, après avoir donné ses ordres, par le Saint Esprit, aux apôtres qu'il avait choisis. 3 Après qu'il eut souffert, il leur apparut vivant, et leur en donna plusieurs preuves, se montrant à eux pendant quarante jours, et parlant des choses qui concernent le royaume de Dieu. 4 Comme il se trouvait avec eux, il leur recommanda de ne pas s'éloigner de Jérusalem, mais d'attendre ce que le Père avait promis, ce que je vous ai annoncé, leur dit-il; 5 car Jean a baptisé d'eau, mais vous, dans peu de jours, vous serez baptisés du Saint Esprit. 6 Alors les apôtres réunis lui demandèrent: Seigneur, est-ce en ce temps que tu rétabliras le royaume d'Israël? 7 Il leur répondit: Ce n'est pas à vous de connaître les temps ou les moments que le Père a fixés de sa propre autorité. 8 Mais vous recevrez une puissance, le Saint Esprit survenant sur vous, et vous serez mes témoins à Jérusalem, dans toute la Judée, dans la Samarie, et jusqu'aux extrémités de la terre. 9 Après avoir dit cela, il fut élevé pendant qu'ils le regardaient, et une nuée le déroba à leurs yeux. 10 Et comme ils avaient les regards fixés vers le ciel pendant qu'il s'en allait, voici, deux hommes vêtus de blanc leur apparurent, 11 et dirent: Hommes Galiléens, pourquoi vous arrêtez-vous à regarder au ciel? Ce Jésus, qui a été enlevé au ciel du milieu de vous, viendra de la même manière que vous l'avez vu allant au ciel. 12 Alors ils retournèrent à Jérusalem, de la montagne appelée des oliviers, qui est près de Jérusalem, à la distance d'un chemin de sabbat. 13 Quand ils furent arrivés, ils montèrent dans la chambre haute où ils se tenaient d'ordinaire; c'étaient Pierre, Jean, Jacques, André, Philippe, Thomas, Barthélemy, Matthieu, Jacques, fils d'Alphée, Simon le Zélote, et Jude, fils de Jacques. 14 Tous d'un commun accord persévéraient dans la prière, avec les femmes, et Marie, mère de Jésus, et avec les frères de Jésus. 15 En ces jours-là, Pierre se leva au milieu des frères, le nombre des personnes réunies étant d'environ cent vingt. Et il dit: 16 Hommes frères, il fallait que s'accomplît ce que le Saint Esprit, dans l'Écriture, a annoncé d'avance, par la bouche de David, au sujet de Judas, qui a été le guide de ceux qui ont saisi Jésus. 17 Il était compté parmi nous, et il avait part au même ministère. 18 Cet homme, ayant acquis un champ avec le salaire du crime, est tombé, s'est rompu par le milieu du corps, et toutes ses entrailles se sont répandues. 19 La chose a été si connue de tous les habitants de Jérusalem que ce champ a été appelé dans leur langue Hakeldama, c'est-à-dire, champ du sang. 20 Or, il est écrit dans le livre des Psaumes: Que sa demeure devienne déserte, Et que personne ne l'habite! Et: Qu'un autre prenne sa charge! 21 Il faut donc que, parmi ceux qui nous ont accompagnés tout le temps que le Seigneur Jésus a vécu avec nous, 22 depuis le baptême de Jean jusqu'au jour où il a été enlevé du milieu de nous, il y en ait un qui nous soit associé comme témoin de sa résurrection. 23 Ils en présentèrent deux: Joseph appelé Barsabbas, surnommé Justus, et Matthias. 24 Puis ils firent cette prière: Seigneur, toi qui connais les coeurs de tous, désigne lequel de ces deux tu as choisi, 25 afin qu'il ait part à ce ministère et à cet apostolat, que Judas a abandonné pour aller en son lieu. 26 Ils tirèrent au sort, et le sort tomba sur Matthias, qui fut associé aux onze apôtres.