Битие 29 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Яков в дома на Лаван

1 След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи. 2 Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше. (Бит 24:11; Изх 2:16) 3 Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца. 4 Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“ 5 Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“ 6 Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“ 7 Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“ 8 Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“ 9 Докато той говореше с тях, дойде Рахил^[1] с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото. 10 Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете. 11 Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12 Той каза на Рахил, че е роднина на баща и и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си. 13 Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си. 14 Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.

Женитбата на Яков в Харан за Лия и Рахил

15 След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“ 16 А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил. 17 Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага. 18 Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“ 19 Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“ 20 За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал. 21 След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“ 22 Лаван повика всички съседи и даде гощавка. 23 А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея. 24 Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия. 25 Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“ 26 Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата. 27 Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“ 28 Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил. 29 Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил. 30 Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.

Потомството на Яков

31 Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата и плодовита, а Рахил се оказа безплодна. 32 Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим^[2], като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“ 33 Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон^[3]. 34 Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий. 35 Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда^[4]. След това тя престана да ражда.

Louis Segond 1910

1 Jacob se mit en marche, et s'en alla au pays des fils de l'Orient. 2 Il regarda. Et voici, il y avait un puits dans les champs; et voici, il y avait à côté trois troupeaux de brebis qui se reposaient, car c'était à ce puits qu'on abreuvait les troupeaux. Et la pierre sur l'ouverture du puits était grande. 3 Tous les troupeaux se rassemblaient là; on roulait la pierre de dessus l'ouverture du puits, on abreuvait les troupeaux, et l'on remettait la pierre à sa place sur l'ouverture du puits. 4 Jacob dit aux bergers: Mes frères, d'où êtes-vous? Ils répondirent: Nous sommes de Charan. 5 Il leur dit: Connaissez-vous Laban, fils de Nachor? Ils répondirent: Nous le connaissons. 6 Il leur dit: Est-il en bonne santé? Ils répondirent: Il est en bonne santé; et voici Rachel, sa fille, qui vient avec le troupeau. 7 Il dit: Voici, il est encore grand jour, et il n'est pas temps de rassembler les troupeaux; abreuvez les brebis, puis allez, et faites-les paître. 8 Ils répondirent: Nous ne le pouvons pas, jusqu'à ce que tous les troupeaux soient rassemblés; c'est alors qu'on roule la pierre de dessus l'ouverture du puits, et qu'on abreuve les brebis. 9 Comme il leur parlait encore, survint Rachel avec le troupeau de son père; car elle était bergère. 10 Lorsque Jacob vit Rachel, fille de Laban, frère de sa mère, et le troupeau de Laban, frère de sa mère, il s'approcha, roula la pierre de dessus l'ouverture du puits, et abreuva le troupeau de Laban, frère de sa mère. 11 Et Jacob baisa Rachel, il éleva la voix et pleura. 12 Jacob apprit à Rachel qu'il était parent de son père, qu'il était fils de Rebecca. Et elle courut l'annoncer à son père. 13 Dès que Laban eut entendu parler de Jacob, fils de sa soeur, il courut au-devant de lui, il l'embrassa et le baisa, et il le fit venir dans sa maison. Jacob raconta à Laban toutes ces choses. 14 Et Laban lui dit: Certainement, tu es mon os et ma chair. Jacob demeura un mois chez Laban. 15 Puis Laban dit à Jacob: Parce que tu es mon parent, me serviras-tu pour rien? Dis-moi quel sera ton salaire. 16 Or, Laban avait deux filles: l'aînée s'appelait Léa, et la cadette Rachel. 17 Léa avait les yeux délicats; mais Rachel était belle de taille et belle de figure. 18 Jacob aimait Rachel, et il dit: Je te servirai sept ans pour Rachel, ta fille cadette. 19 Et Laban dit: J'aime mieux te la donner que de la donner à un autre homme. Reste chez moi! 20 Ainsi Jacob servit sept années pour Rachel: et elles furent à ses yeux comme quelques jours, parce qu'il l'aimait. 21 Ensuite Jacob dit à Laban: Donne-moi ma femme, car mon temps est accompli: et j'irai vers elle. 22 Laban réunit tous les gens du lieu, et fit un festin. 23 Le soir, il prit Léa, sa fille, et l'amena vers Jacob, qui s'approcha d'elle. 24 Et Laban donna pour servante à Léa, sa fille, Zilpa, sa servante. 25 Le lendemain matin, voilà que c'était Léa. Alors Jacob dit à Laban: Qu'est-ce que tu m'as fait? N'est-ce pas pour Rachel que j'ai servi chez toi? Pourquoi m'as-tu trompé? 26 Laban dit: Ce n'est point la coutume dans ce lieu de donner la cadette avant l'aînée. 27 Achève la semaine avec celle-ci, et nous te donnerons aussi l'autre pour le service que tu feras encore chez moi pendant sept nouvelles années. 28 Jacob fit ainsi, et il acheva la semaine avec Léa; puis Laban lui donna pour femme Rachel, sa fille. 29 Et Laban donna pour servante à Rachel, sa fille, Bilha, sa servante. 30 Jacob alla aussi vers Rachel, qu'il aimait plus que Léa; et il servit encore chez Laban pendant sept nouvelles années. 31 L'Éternel vit que Léa n'était pas aimée; et il la rendit féconde, tandis que Rachel était stérile. 32 Léa devint enceinte, et enfanta un fils, à qui elle donna le nom de Ruben; car elle dit: L'Éternel a vu mon humiliation, et maintenant mon mari m'aimera. 33 Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: L'Éternel a entendu que je n'étais pas aimée, et il m'a aussi accordé celui-ci. Et elle lui donna le nom de Siméon. 34 Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: Pour cette fois, mon mari s'attachera à moi; car je lui ai enfanté trois fils. C'est pourquoi on lui donna le nom de Lévi. 35 Elle devint encore enceinte, et enfanta un fils, et elle dit: Cette fois, je louerai l'Éternel. C'est pourquoi elle lui donna le nom de Juda. Et elle cessa d'enfanter.