Битие 21 | Съвременен български превод

Съвременен български превод

Раждането на Исаак

1 А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея. 2 Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време. (Гал 4:22; Евр 11:11) 3 Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра. 4 На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал. (Бит 17:12; Д А 7:8) 5 Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак. 6 А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“ 7 И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“ 8 Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак. (Бит 16:5)

Агар и нейният син Измаил

9 Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива^[1]. 10 Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина и. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“ (Гал 4:30) 11 Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил. 12 Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак. (Рим 9:7; Евр 11:18) 13 Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“ 14 Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото и. След това и даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия. 15 Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст. 16 След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас. 17 Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то. 18 Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“ 19 Тогава Бог и отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20 Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък. 21 Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.

Авраам в спор с Авимелех

22 В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш. (Бит 26:26) 23 А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“ 24 Авраам отговори: „Заклевам се.“ 25 Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби. 26 Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“ 27 Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз. 28 Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък. 29 Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“ 30 Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“ 31 Затова Авраам нарече това място Вирсавия^[2], понеже там се заклеха и двамата. 32 След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя. 33 Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог. 34 И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.

Louis Segond 1910

1 L'Éternel se souvint de ce qu'il avait dit à Sara, et l'Éternel accomplit pour Sara ce qu'il avait promis. 2 Sara devint enceinte, et elle enfanta un fils à Abraham dans sa vieillesse, au temps fixé dont Dieu lui avait parlé. 3 Abraham donna le nom d'Isaac au fils qui lui était né, que Sara lui avait enfanté. 4 Abraham circoncit son fils Isaac, âgé de huit jours, comme Dieu le lui avait ordonné. 5 Abraham était âgé de cent ans, à la naissance d'Isaac, son fils. 6 Et Sara dit: Dieu m'a fait un sujet de rire; quiconque l'apprendra rira de moi. 7 Elle ajouta: Qui aurait dit à Abraham: Sara allaitera des enfants? Cependant je lui ai enfanté un fils dans sa vieillesse. 8 L'enfant grandit, et fut sevré; et Abraham fit un grand festin le jour où Isaac fut sevré. 9 Sara vit rire le fils qu'Agar, l'Égyptienne, avait enfanté à Abraham; 10 et elle dit à Abraham: Chasse cette servante et son fils, car le fils de cette servante n'héritera pas avec mon fils, avec Isaac. 11 Cette parole déplut fort aux yeux d'Abraham, à cause de son fils. 12 Mais Dieu dit à Abraham: Que cela ne déplaise pas à tes yeux, à cause de l'enfant et de ta servante. Accorde à Sara tout ce qu'elle te demandera; car c'est d'Isaac que sortira une postérité qui te sera propre. 13 Je ferai aussi une nation du fils de ta servante; car il est ta postérité. 14 Abraham se leva de bon matin; il prit du pain et une outre d'eau, qu'il donna à Agar et plaça sur son épaule; il lui remit aussi l'enfant, et la renvoya. Elle s'en alla, et s'égara dans le désert de Beer Schéba. 15 Quand l'eau de l'outre fut épuisée, elle laissa l'enfant sous un des arbrisseaux, 16 et alla s'asseoir vis-à-vis, à une portée d'arc; car elle disait: Que je ne voie pas mourir mon enfant! Elle s'assit donc vis-à-vis de lui, éleva la voix et pleura. 17 Dieu entendit la voix de l'enfant; et l'ange de Dieu appela du ciel Agar, et lui dit: Qu'as-tu, Agar? Ne crains point, car Dieu a entendu la voix de l'enfant dans le lieu où il est. 18 Lève-toi, prends l'enfant, saisis-le de ta main; car je ferai de lui une grande nation. 19 Et Dieu lui ouvrit les yeux, et elle vit un puits d'eau; elle alla remplir d'eau l'outre, et donna à boire à l'enfant. 20 Dieu fut avec l'enfant, qui grandit, habita dans le désert, et devint tireur d'arc. 21 Il habita dans le désert de Paran, et sa mère lui prit une femme du pays d'Égypte. 22 En ce temps-là, Abimélec, accompagné de Picol, chef de son armée, parla ainsi à Abraham: Dieu est avec toi dans tout ce que tu fais. 23 Jure-moi maintenant ici, par le nom de Dieu, que tu ne tromperas ni moi, ni mes enfants, ni mes petits-enfants, et que tu auras pour moi et le pays où tu séjournes la même bienveillance que j'ai eue pour toi. 24 Abraham dit: Je le jurerai. 25 Mais Abraham fit des reproches à Abimélec, au sujet d'un puits d'eau, dont s'étaient emparés de force les serviteurs d'Abimélec. 26 Abimélec répondit: J'ignore qui a fait cette chose-là; tu ne m'en as point informé, et moi, je ne l'apprends qu'aujourd'hui. 27 Et Abraham prit des brebis et des boeufs, qu'il donna à Abimélec; et ils firent tous deux alliance. 28 Abraham mit à part sept jeunes brebis. 29 Et Abimélec dit à Abraham: Qu'est-ce que ces sept jeunes brebis, que tu as mises à part? 30 Il répondit: Tu accepteras de ma main ces sept brebis, afin que cela me serve de témoignage que j'ai creusé ce puits. 31 C'est pourquoi on appelle ce lieu Beer Schéba; car c'est là qu'ils jurèrent l'un et l'autre. 32 Ils firent donc alliance à Beer Schéba. Après quoi, Abimélec se leva, avec Picol, chef de son armée; et ils retournèrent au pays des Philistins. 33 Abraham planta des tamariscs à Beer Schéba; et là il invoqua le nom de l'Éternel, Dieu de l'éternité. 34 Abraham séjourna longtemps dans le pays des Philistins.