Schließen
BibleServer is a donation based project by ERF Medien.
25 € will help us to secure next years funding.
Помощ

Veren

1 Тогава Давид избяга от Навиот в Рама и дойде и каза пред Йонатан: Какво съм сторил? Какво е беззаконието ми? И какъв е грехът ми пред баща ти, че търси живота ми?1
2 А той му каза: Да не бъде! Няма да умреш! Ето, баща ми не върши нищо, голямо или малко, без да ми каже. И защо баща ми да крие това нещо от мен? Не е така!
3 Но Давид продължи и се закле, и каза: Баща ти добре знае, че съм намерил благоволение пред теб, и си е казал: Нека Йонатан не знае това, за да не се наскърби. Но жив е ГОСПОД и жива душата ти – само една крачка има между мен и смъртта!
4 Тогава Йонатан каза на Давид: Каквото желае душата ти, ще го направя за теб.
5 И Давид каза на Йонатан: Ето, утре е новолуние2, и аз трябваше да седна да ям с царя. Но нека си отида и да се крия на полето до третата вечер.
6 Ако баща ти изобщо забележи, че ме няма, кажи: Давид настоятелно поиска от мен позволение да изтича до града си Витлеем, защото там се прави годишната жертва за целия му род.
7 Ако каже така: Добре! – значи има мир за слугата ти; но ако се разяри много, да знаеш, че злото е решено от него.
8 Затова покажи добрина към слугата си, защото ти си въвел слугата си в ГОСПОДЕН завет със себе си. Но ако в мен има беззаконие, ти ме убий, понеже защо да ме водиш при баща си?
9 А Йонатан каза: Далеч от теб това! Защото, ако знаех със сигурност, че баща ми е решил злото да дойде върху теб, нямаше ли да ти кажа?
10 Тогава Давид каза на Йонатан: Кой ще ми съобщи, ако баща ти ти отговори остро?
11 А Йонатан каза на Давид: Ела, нека излезем на полето. И двамата излязоха на полето.
12 И Йонатан каза на Давид: ГОСПОД, Израилевият Бог, е свидетел! Ако утре около това време или на третия ден разпитам баща си и ето, има нещо добро за Давид, и не изпратя веднага до теб да ти го съобщя,
13 нека така да направи ГОСПОД на Йонатан и така да прибави! Ако баща ми иска зло против теб, ще ти го съобщя и ще те изпратя да си отидеш в мир. И ГОСПОД да бъде с теб, както е бил с баща ми!
14 И не само докато съм жив да ми окажеш милост ГОСПОДНА, за да не умра,
15 но и от моя дом да не отсечеш милостта си до века, даже и когато ГОСПОД изтреби от лицето на земята всеки от враговете на Давид!
16 И Йонатан направи завет с Давидовия дом и каза: ГОСПОД да изиска от ръката на Давидовите врагове!
17 И Йонатан накара Давид да се закълне отново заради любовта си към него, защото го обичаше, както обичаше душата си.
18 И Йонатан му каза: Утре е новолуние; ще забележат, че те няма, защото мястото ти ще остане празно.
19 А на третия ден слез бързо и ела на мястото, където се беше скрил в деня на събитието, и остани при камъка Езил.
20 И аз ще изстрелям три стрели към страната му, като че ли стрелям по цел;
21 и ще изпратя там момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако кажа изрично на момчето: Ето, стрелите са по-насам от теб, вземи ги! – тогава ела, защото има мир за теб, няма нищо – жив е ГОСПОД!
22 Но ако кажа на младежа така: Ето, стрелите са по-нататък от теб! – тогава иди по пътя си, защото ГОСПОД те е отпратил.
23 А за това, което аз и ти говорихме, ето, ГОСПОД е свидетел между мен и теб до векаст. 42;.
24 И Давид се скри на полето. А когато дойде новолунието, царят седна на трапезата, за да яде.
25 И царят седна на мястото си както друг път, на мястото до стената. И Йонатан стана, а Авенир седна до Саул, а мястото на Давид остана празно.
26 Но Саул не каза нищо в онзи ден, защото си помисли: Нещо му се е случило; нечист е, сигурно е нечист.
27 А на следващия ден, втория от новолунието, когато мястото на Давид пак остана празно, Саул каза на сина си Йонатан: Защо Есеевият син не дойде на трапезата нито вчера, нито днес?
28 Тогава Йонатан отговори на Саул: Давид настоятелно поиска позволение от мен да отиде във Витлеем,
29 и каза: Пусни ме, моля те, защото родът ни има жертва в града и брат ми сам ми поръча да бъда там. И сега, ако съм намерил благоволение пред теб, моля те, позволи ми да отида и да видя братята си. Затова не дойде на трапезата на царя.
30 Тогава гневът на Саул пламна против Йонатан и той му каза: Ти, сине на развратница и опърничава! Не зная ли аз, че ти си избрал Есеевия син за свой собствен срам и за срам на майчината си голота?
31 Защото, докато Есеевият син живее на земята, нито ти ще се утвърдиш, нито царството ти! Затова сега прати и го доведи при мен, защото непременно ще умре!
32 А Йонатан отговори на баща си Саул и му каза: Защо да бъде убит? Какво е направил?3
33 Тогава Саул хвърли копието по него, за да го удари, и Йонатан разбра, че баща му беше решил да убие Давид.
34 Тогава Йонатан стана от трапезата разярен от гняв и не яде никаква храна на втория ден от новолунието, защото беше наскърбен заради Давид, понеже баща му го беше опозорил.
35 И на сутринта Йонатан излезе на полето за уговорката с Давид и с него беше едно малко момче.
36 И той каза на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И докато момчето тичаше, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37 Когато момчето стигна до мястото, където беше стрелата, която Йонатан изстреля, Йонатан извика след момчето и каза: Не е ли стрелата по-нататък теб?
38 И Йонатан извика след момчето: Побързай, тичай, не стой! И момчето на Йонатан вдигна стрелата и се върна при господаря си.
39 Но момчето не знаеше нищо; само Йонатан и Давид знаеха за работата.
40 Тогава Йонатан даде оръжията си на момчето си и му каза: Иди и ги занеси в града.
41 И когато момчето си отиде, Давид стана от южната страна, падна по лице на земята и се поклони три пъти. И те се целуваха един друг и плакаха заедно, а Давид плака твърде много.
42 После Йонатан каза на Давид: Иди си с мир, както и двамата се заклехме в ГОСПОДНОТО Име и казахме: ГОСПОД да бъде между мен и теб и между моето потомство и твоето потомство до века4! Тогава той стана и си отиде, а Йонатан отиде в града.
1 ст. 32;
2 ст. 18-24;
3 ст. 1;
4 ст. 23;
© 2016 ERF Medien