Schließen
BibleServer is a donation based project by ERF Medien. 25 € will help us to secure next years funding.
Помощ

Veren

1 Има време за всяко нещо и определено време за всяко намерение под небето1:
2 време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;
4 време за плачене и време за смеене; време за жалеене и време за танцуване;
5 време за хвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщане;
6 време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за изхвърляне;
7 време за късане и време за шиене; време за мълчане и време за говорене;
8 време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир.
9 Каква полза има работникът от това, в което се труди?
10 Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него.
11 Той е направил всяко нещо хубаво на времето му. Положил е и вечността в тяхното сърце, без човек да може да издири делото, което Бог е извършил, от началото до края.
12 Познах, че няма по-добро за тях, освен да се веселят2 и да вършат добро през живота си,
13 а и че всеки човек яде и пие, и вижда добро в целия си труд – това е дар от Бога.
14 Познах, че всичко, което Бог прави, ще бъде вечно; не може нищо да се прибави към него, и нищо да се отнеме от него. Бог го прави, за да Му се боят.
15 Каквото е, вече е било и каквото ще бъде, вече е било; и Бог издирва миналото.
16 И още видях под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – беззаконието.
17 Казах в сърцето си: Бог ще съди и праведния, и безбожния, защото там има време за всяко намерение и за всяко дело3.
18 Казах в сърцето си: Заради делото на човешките синове е това, за да ги изпита Бог, за да видят, че сами за себе си, без Бога, те са животни.
19 Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият; и едно дихание имат всички. И човекът няма никакво предимство пред животните, защото всичко е суета.
20 Всичко отива на едно място; всичко е от пръстта, и всички се връщат в пръстта.
21 Кой знае, че духът на човека се издига горе, а духът на животното слиза долу на земята?
22 И така, видях, че няма по-добро от това, да се радва човек в делата си, защото това е делът му4. Понеже кой ще го доведе да види какво ще бъде след него?
1 ст. 17;
2 ст. 22;
3 ст. 1;
4 ст. 12;
© 2016 ERF Medien