Schließen
BibleServer is a donation based project by ERF Medien. 25 € will help us to secure next years funding.
Помощ

Veren

1 След утихването на размирицата Павел повика учениците и като им даде наставления, се прости с тях и тръгна да отиде в Македония.
2 И като мина през онези места и насърчи учениците с много думи, дойде в Гърция
3 и престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той реши да се върне през Македония.
4 И до Азия го придружаваха берянинът Сосипатър Пиров и от солунците Аристарх и Секунд, и още Гай от Дервия и Тимотей, и Тихик, и Трофим от Азия.
5 Тези бяха отишли по-напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплавахме от Филипи след дните на безквасните хлябове и за пет дни дойдохме при тях в Троада, където престояхме седем дни.
7 И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба, Павел беседваше с тях, тъй като щеше да отпътува на следващия ден, и продължи словото си до среднощ.
8 И имаше много светилници в горната стая, където бяхме събрани.
9 А един младеж на име Евтих, който седеше на един прозорец, беше заспал дълбоко. И когато Павел беседваше още по-надълго, сънят го обори, той падна долу от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10 Но Павел слезе, падна върху него, прегърна го и каза: Не се безпокойте, защото животът му е в него.
11 И като се качи горе, разчупи хляба и яде, и говори пак надълго до зори, и след това тръгна.
12 А момчето доведоха живо и много се утешиха.
13 А ние тръгнахме по-напред с кораба и отплавахме за Асон, откъдето щяхме да приберем Павел, понеже така беше поръчал, като сам той възнамеряваше да отиде пеша.
14 И когато се срещна с нас в Асон, ние го взехме и дойдохме в Митилин.
15 И като отплавахме оттам, на следващия ден дойдохме срещу Хиос, а на другия пристигнахме в Самос; и (като престояхме в Трогилия,) на следващия ден дойдохме в Милит.
16 Защото Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Азия, понеже бързаше, ако му беше възможно, да бъде в Ерусалим за деня на Петдесетницата.
17 А от Милит прати в Ефес да повикат старейшините на църквата.
18 И когато те дойдоха при него, им каза: Вие знаете по какъв начин, още от първия ден, когато стъпих в Азия, прекарах цялото време между вас,
19 като служех на Господа с пълно смирение, с много сълзи и изпитания, които ме сполетяха от заговорите на юдеите1,
20 как не пропуснах да ви изявя нищо от това, което е било полезно, и да ви поучавам и публично, и по къщите,
21 като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос.
22 И сега, ето, аз отивам, заставен духом, в Ерусалимст. 16;, без да зная какво ще ме сполети там,
23 освен че Светият Дух свидетелства във всеки град, казвайки, че ме очакват окови и скърби.
24 Но не ме е грижа за нищо, нито ми е скъп животът, стига само да завърша с радост пътя си и служението, което приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че всички вие, между които ходих и проповядвах Царството, няма да видите вече лицето мист. 38;.
26 Затова аз ви свидетелствам в този ден, че съм чист от кръвта на всички;
27 защото не се посвених да ви изявя цялата Божия воля.
28 Внимавайте за себе си и за цялото стадо, над което Светият Дух ви е поставил надзорници, да пасете църквата на Бога, която Той придоби със Собствената Си кръв.
29 Аз зная, че след моето заминаване ще навлязат между вас свирепи вълци, които няма да жалят стадото;
30 също и от самите вас ще се издигнат хора, които ще говорят извратено, за да отвличат учениците след себе си.
31 Затова бдете и помнете, че три години не престанах да поучавам всеки един със сълзи денем и нощем.
32 А сега, братя, препоръчвам ви на Бога и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство между всичките осветени.
33 Не пожелах на никого среброто или златото, или облеклото.
34 Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за онези, които бяха с мен.
35 С всичко ви показах, че като се трудите така, трябва да подкрепяте слабите и да помните думите на Господ Иисус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането.
36 Като изговори това, коленичи и се помоли с всички тях.
37 И всички плакаха много и паднаха на шията на Павел, и го целуваха,
38 наскърбени най-много за думите, които каза, че няма вече да видят лицето муст. 25;. И го изпратиха до кораба.
1 ст. 3;
© 2016 ERF Medien